Ядрена война, икономическа катастрофа, нов световен ред?
Замислих се кое е това, което генерално тревожи хората най-често. Дадох си сметка, че освен обичайните лични тревоги, свързани със здравето, финансите и взаимоотношенията, все по-често забелязвам у хората надигаща се тревога за нещата, които се случват на макро ниво. И разбира се, всичко това си има своята логична причина – реална война близо до нас, която не спира и не спира; нарастваща инфлация, която няма изгледи скоро да утихне; политическа нестабилност, която постоянно тресе страната и т.н. и т.н.
Наскоро приятел сподели с мен видео на Рей Далио, в което ме впечатли частта, в която той призовава хората, които много се тревожат – да спрат да го правят, но в същото време тези, които не са угрижени – по-добре да се замислят и да подходят по-отговорно. Въпреки, че има резон и в двете направления, определено посланието ми днес е насочено към първата група от хора – тези, които усещат надигащото се напрежение и усещане, че нищо не зависи от нас.
Със сигурност има фактори, на които не можем да повлияем. Колкото и да се стараем, ако не сме човек с огромно влияние, надали можем да определяме процеси като войни, инфлация и т.н. Но това, което можем да сторим е да поработим върху вътрешната си нагласа, т.е. как ИЗБИРАМЕ да реагираме на тези независещи от нас процеси. От една страна това касае практични решения, които да вземем, но също така и чисто психолоческата ни настройка към случващото се.
За тези, които имат заеми, ако не могат да ги върнат, то поне да не взимат нови такива.
Тези пък, които имат спестявания, може да се образоват за различните възможности за инвестиции. И двете групи не е лошо да помислят за един авариен фонд, който надали ще им потрябва, но както се казва – по-добре да си подготвен и да не ти се наложи, отколкото да се наложи и да не си подоготвен. Относно развитието на взаимоотноешнията с партньора, децата, родителите и т.н. винаги има какво да надградим, дори отсрещната страна да изглежда тотално непристъпна.
С други думи, от практична гледна точка – възможностите наистина са много.
(ако някой не мисли така – нека попита, мисля, че по всички изброени направления бих могъл да съм полезен)
Има и още нещо – моля ви, не забравяйте, че живеем в свят, в който всеки се бори за още един зрител, за още един лайк… В тази борба е ясно, че печелят онези, които са най-провокативни, онези които се заиграват с най-големите страхове на хората. Не искам да омаловажа световните процеси, но повярвайте ми, в историята е имало далеч по-страшни времена, през които хората са оцеляли и са продължили напред.
Но по-важното от всичко е това, което се случва вътре в нас. Защото каква е гаранцията, че ще имаме вътрешен мир, дори да изградим непробиваема крепост, пълна с провзии и суровини за години напред, ако в същото време душата ни страда? Или каква полза, ако предпазя себе си, но близките и приятелите ми останат незащитени?
Ето защо е важно всеки ден да си припомняме кое е ВАЖНОТО! За какво живеем в крайна сметка? С какво искаме да ни запомнят след като си отидем от тази земя? Нека не спираме да разширяваме хоризонта си, нека не спираме да се питаме кое е онова, в което мога да съм най-полезен, кой е онзи човек, на когото мога да помогна, коя е онази кауза, за която си струва да живея?
Едва когато превъзмогнем себичните си импулси за самосъхранение и стремежи към наслади, ще осъзнаем, че страховете ни внезапно са се изпарили. Христос ни учи, че когато умрем за своите амбиции, страсти и копнежи, едва тогава можем да се насладим на плодовете на живота – „Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.“ Йоан 12:24
На друго място казва – „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.“ (Матей 6:33) По-късно през вековете много велики умове са стигнали до същият принцип. Един от тях е Виктор Франкъл, който ни учи, че вместо да се домогваме до наслади и удоволствия, истинско удовлетворение ще постигнем тогава, когато открием смисъла, а той винаги е извън нас – към някой друг човек или кауза.
Към днешна дата това е най-ефективното лекарство срещу страховете, които съм открил.
Очевидно не съм открил аз топлата вода. През 1932 г. Райнхолд Нибур* оформя всичко това в една от най-често използваните молитви: „Господи, благослови ме да приемам със смирение нещата, които не мога да променя. Дай ми кураж да променя нещата, които мога, и мъдрост да правя разлика между едното и другото.“
Ще се радвам, ако чуя вашите рецепти за справяне с тревожността, както и да споделите, ако имате нужда от помощ.
* Райнхолд Нибур е американски протестантски теолог от немски произход, известен с трудовете си, прокламиращи връзката на християнството с реалността на съвременната политика и дипломация. Идеите му, сред които концепцията за непрестанна война, имат огромно влияние върху американската теологична и политическа мисъл.