Както знаете, всеки от нас е не просто с различен темперамент, но в повечето случаи самите ние реагираме по един начин, когато сме у дома и по съвсем друг, когато сме на работа например. Ето защо за едни е приемливо да се справяме добре, докато за други перфектното е жизненият минимум. Но така или иначе повечето от нас приемаме тежко случаите, в които грешим. На какво се дължи това?
Първата и основна причина според мен се крие в неспособността ни да разграничим себе си от съответната грешка. Максуел Малц* е казал „Ти правиш грешки. Грешките не правят теб.“
Агнето не се превръща в прасе, само защото е паднало в локвата край пътя!
Втората причина се крие във възпитанието и средата, в която сме отраснали. Трудно ще разграничим себе си от грешките ни, ако като деца сме били лишавани от обич заради ниска оценка или някоя беля в дома.
Слава Богу има и родители като Милтън Ериксън**, който е изпращал осемте си деца на училище с тази заръка: „Когато отидете в училище, направете всички възможни грешки и след като ги направите, искам после да ми кажете какво научихте от тях.“
Третата причина е в обществения модел на лидерство. Ако хората с власт се приемат като полубогове, то на тях не им е позволено да грешат. Ако не сме чули нашия пастор да се извинява публично, ако шефът ни не умее да поема отговорност и ако винаги родителите ни са били прави… Все пак има и мнозина лидери, които не само, че не крият грешките си, но и гледат на тях като неизбежния път към успеха. Както Соичиро Хонда*** казва „Успехът представлява 1% от твоята работа, който е резултат от други 99%, наречени неуспех.“
Да, всяко наше действие има своите последствия. Ако допуснем грешка, това може да ни коства допълнително време, усилия и средства, за да се върнем в правия път. Но неуспехът не е задънена улица, а просто по-заобиколен маршурт (Зиг Зиглар). Историята е пълна със случаи на хора, които са правили наистина сериозни грешки, но вместо да се спънат в тях, са избрали да стъпят върху им, оставяйки наследство за поколенията. Докато дишаме, Животът ни иска.
В Притчи мъдрецът е казал „Омразата повдига раздори, а любовта покрива всички грехове.“
Затова какво ще кажете следващия път, когато сгрешим, вместо да се крием – да признаем грешката си и да се научим от нея; вместо да обвиняваме другите, да приемем че и ние се борим със същите неща и поемем своята отговорност; вместо да се самообвиняваме и взираме в бъговете си – да сме благодарни на това, което сме и което можем да бъдем?
Вместо да страдаме от нереални очаквания, защо да не насочим погледа си към новите възможности, които именно грешките откриват пред нас?
Ще има ли истинска любов, ако не е предшествана от безрезервна прошка?
Ще бъде ли силна вярата, ако не е стъпила върху опита на неверие и страх?
Ще бъдем ли по-добри, ако преди това зли не сме били?
Ами ако приемем грешката за дар, който ще ни направи по-добри?
Току-виж грешността на грешката,
превърне се в благословение…
* Максуел Малц е един от класиците в областта на литературата за личностно усъвършенстване. По професия е пластичен хирург, който започва да пише книги по практическа психология.
** Милтън Хайланд Ериксън е известен американски психиатър и хипнотерапевт, който въпреки че е страдал от ужасни болки през целия си живот, това не му е попречило да направи изключителна професионална кариера.
*** Соичиро Хонда е един от символите на японското икономическо чудо, като благодарение на иновативния си дух, бедното селско момче става създател и ръководител на автомобилната корпорация Хонда Мотор.