„Всички правим грешни избори. Важното е след това да направим верните изводи.“
Силвия Кристъл*
На прага на поредните парламентарни избори у нас, искаме или не искаме, отново ни се припомня, че имаме право на избор. С не по-малка степен обаче, сме атакувани и от апатични настроения, които често се прокрадват със своите призиви – „Нищо няма да се промени, няма смисъл“, „От теб нищо не зависи“ или пък „Нямаш избор, всички са едни и същи“… Всичко това, ако не директно, то косвено се опитва да ни лиши от свободата на избора и ни кара да се запитаме – Имаме ли избор наистина или само така си мислим?
Истината е, че темата за изборите, пред които сме изправени засяга всяка област на нашето битие, чисто и просто защото да бъдеш личност означава да ИЗБИРАШ. Знайни или незнайни субекти често се опитват да потулят свободната воля или ако не могат изцяло да я заличат, то да намалят нейното значение до минимум. Но въпреки това свободата на волята е именно това, което отличава човекът от останалите живи същества или както Епиктет** е казал – „Няма насилие, което би могло да ни лиши от свободата на избора.“
Но да се върнем на основния въпрос – имаме ли избор наистина и къде са границите на този избор? Всъщност КОЙ поставя тези граници?
Тези въпроси са важни, тъй като успехът и удовлетворението в живота пряко зависи от това дали имаме усещането, че ОТ НАС зависи. Очевидно е, че колкото и свободолюбиви да сме, колкото и да сме способни, талантливи и богати, няма как на 100% всичко да зависи от нас. Нима някой определя кога, къде и в какво семейство да се роди? Нима ние определяме своя ръст, тегло и отличителни белези? Нима само с акт на волята можем да определиим да живеем 1000 години например?
Важно е да сме наясно със своите ограничения, защото иначе рискуваме да преувеличим очакванията си, било то към външния свят или към нас самите. А това нерядко води до психотични състояния, изразени под една или друга форма.
Но в същото време има ли полза и от онзи „рационален“ реализъм, който невротично вижда заплаха зад всеки ъгъл – от повишеното атмосферно налягане до драмите с природния газ например. Къде е балансът? Къде и кой поставя границата?
Вярвам, че всеки от нас има СВОБОДАТА сам да избере, което е може би най-съществения избор, пред който сме изправени. Защото дори човек да е изправен пред непроменими обстоятелства, било то нелечима болест или събитие, случило се в миналото, ние отново имаме избор КАК да реагираме на това, съдбовното. Когато сме наясно с тази огромна власт, с която разполагаме, мигновено късаме „крилцата“ на мислите, тласкащи ни към страх, отчаяние, тревожност и стрес.
Да вземем например предстоящите парламентарни избори. Представени сме пред избор дали да се фокусираме на нещата, които са непроменими, нещата които не ни харесват и ни отблъскват или да акцентираме на положителното, на това, което всъщност можем да направим. И все пак какво от нас зависи:
- Ние сме тези, които решаваме дали да живеем в България или не.
- Ние сме тези, които решаваме дали ще гласуваме или не.
- Ние сме тези, които решаваме дали ще подкрепим някой или ще отбележим „не подкрепям никого“.
- Ние сме тези, които решаваме кой да подкрепим (ако сме решили това 😉
- Ние сме тези, които след това ще имаме правото да изискваме отчетност и спазване на дадената дума.
- И накрая отново ние сме тези, които да решим дали да се отчайваме от резултатите и да действаме реактивно или да не спираме да търсим как с нашето говорене и поведение можем да подобрим себе си, семейството, квартала, нацията си… така, че на следващия избор, да имаме повече… избор!
Преди отново да махнете с ръка и кажете „Абе знаем те тебе оптимисте“, ще ви оставя с този уникален цитат на Елчин Сафарли***:
„Всеки избира своя цвят в живота. Някой – слънчево жълто, друг – облачно сиво, а трети – потискащо черно. Всеки от нас е отговорен за своя избор, и всеки живее в неговия цвят – свят…“
* Силвия Кристъл е съвременен писател, автор на романи и поезия.
** Епиктет е философ от Римския период на Античната философия, останал в историята като един от най-известните представители на стоицизма.”
*** Елчин Сафарли е азербайджански журналист и писател.