Месец февруари го наричат месеца на любовта.
Червени балони и сърца навсякъде се реят…
Но разбираме ли всъщност що е то любов?
За някои любов е грижа, ласки, топлота…
За други любовта се свързва със парите…
А за трети любовта е просто секс…
„Ако опитаме се да надскочим обичайните заподозрени,
ако се опитаме да вникнем в същината на реалната любов…
Дали пък любовта ще се окаже, че не просто е усещане,
не е приемане дори, а даже и предаване да не е?
Ами ако окаже се, че любовта е Личност?“
Ако се окаже, че апостол Йоан е бил прав, като е казал, че
„Който не обича, не познава Бога, защото Бог е любов…
…който живее в любов, живее в Бога и Бог живее в него.“
Мисля си, че колкото и да откриваме истинската любов, надали някога ще осъзнаем Божията любов към нас.
(„Истинска любов е не нашата любов към Бога, а Божията любов към нас…“)
В логотерапията наричаме това „Базисно доверие“, а именно онова разбиране, че сме ценни, обичани, желани, че сме важни за Живота, такива каквито сме. Онази основа, без която надали ще можем да обичаме, надали ще можем нито да приемаме, нито да предаваме любов.
И тогава питам се какво да сторя, за да спомогна за това да се разпръсне любовта? Какво да правя или пък не правя, за да може Божествената любов да се рее изобилно? Предполагам, че част от смисъла на живота е да не спираме да търсим отговорите…
Но и нещо повече – да не спираме да задаваме въпросите, но не въпросите към другите, а въпроси от типа „Какво ли Животът очаква от мен?“, „Каква ли е моята роля по пътя… по пътя на Любовта?“
Защото някой беше казал, че глупавият пристига, а умният пътува… Приятен път приятели!
Макар и да е труден често, важното е крайната дестинация да бъде Любовта…
„Защото твърдо вярвам, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито управляващите духове, нито нещо в настоящето, нито нещо в бъдещето, нито други сили, нито нещо във висините, нито нещо в дълбините, нито каквото и да е от създаденото може да ни отдели от Божията любов, която имаме в Христос Исус, нашия Господ…“ (из посланията на апостол Павел)