Един от най-известните американски президенти Фр. Рузвелт е казал, че единственото нещо, от което трябва да се страхуваме, е самият страх. Звучи малко парадоксално, но аз дълбоко вярвам, че най-големият ни враг е именно страхът.
Наскоро си дадох сметка колко трудно се живее под усещането на постоянната заплаха. Не искам да кажа, че никога преди това не съм изпитвал страх, но преди месец и половина поредица от ситуации в живота ми провокираха едно състояние на перманентна тревожност в мен, която се изрази в изключително свит стомах, разтреперени ръце и порой от негативни мисли. След първоначалния шок от собственото си състояние, реших че ще използвам това, което животът ми предлага и ще опитам да извлека максимално от случващото се, за своето лично надграждане.
Едно от нещата, които разбрах е, че не е реално да очаквам всичко да изчезне в един миг. Дадох си сметка, че след достигането на подобна психосоматична реакция, очевидно провокацията е по-сериозна. Вместо да насилвам себе си да се нормализирам мигновено, избрах стратегията на постепенното отпускане. Осъзнах, че това ще е по-дълго „пътуване“ и без да поставям краен срок, визуализирах в съзнанието си как ще ставам все по-спокоен с всяка изминала минута, с всеки изминал час и с всеки изминал ден. Успях да видя как следващата седмица ще ми е много по-спокойно, по-следващата още повече и т.н. И се получи, работи!
Другото важно откритие бе това да приема себе си, такъв какъвто съм. Да си дам сметка, че това ми състояние не само, че няма да е вечно, но и ще ме нaправи по-силен за следващия път. Колкото и невероятно може би да звучи за някой, преминаването през долината на мрачната сянка повиши значително усещането ми за това, че съм ценен, приет, желан и обичан от Живота. И най-хубавото на това усещане е, че то мигновено рефлектира към другите – започнах да съдя по-малко хората, оценявайки всеки такъв, какъвто е и избирайки да видя безкрайният потенциал у всеки човек.
Преживяванията ми помогнаха да си дам сметка всъщност колко по-благодарен трябва да бъда за всичко това, което имам в живота си и в същото време да изпитвам по-дълбоко състрадание и съчувствие към хората, които се борят постоянно с подобни страхове и тревоги.
Чисто практично разбрах, че при появата на мигновена страхова атака, изключително важно е да НЕ БЪРЗАМЕ, с каквито и да е реакции. Ако ситуацията го позволява, по-добре да изчакаме и да забавим действията си. На спокойствие да анализираме ситуацията от всички възможни страни и да се опитаме да рационализираме потенциалните последствия от евентуална реализация на това, от което се страхуваме. В този процес много полезни могат да са близки до нас хора, които бъдейки не толко емоционално афектирани, по-лесно да видят ситуацията от страни. В резултат на това, в повечето случаи ще се окаже, че тревогите ни са напълно или почти напълно безпочвени.
В логотерапията има един уникален метод, който помага за това да се преборим с ирационалните ни страхове. Нарича се „парадоксално намерение“, при което човек се окуражава да върви в посока на симптома, т.е. вместо да го потиска и избягва, да направи точно това, от което се страхува, като това му помага да преодолее симптома чрез предизвикване на чувство за хумор и давайки му чувство за контрол. Така например, ако в момента някой изпитва страх и ужас от войната, чудесно би било вместо да бяга от нея, да се насочи точно натам. Нямам предвид да отиде на бойния фронт, но защо да не се включи в някоя от организациите, подпомагащи бежанците например?
По време на най-дълбоките си терзания чух едно изречение в една от проповедите на Джойс Майер – „Когато страхът почука на вратата ти, изпрати вярата да отговори“. Съгласни ли сте? Не мога да се сетя за по-силна противоотрова на страха от вярата. Ако страхът рисува най-мрачните прогнози за бъдещето, то вярата е тази, която прави точно обратното. Вярата ни показва, че накрая всичко ще бъде наред и че ако все още не изглежда така, то значи още не е краят 😉
Завършвам разсъжденията си по темата за страха с един от най-любимите ми библейски стихове. Намира се в старозаветната книга на пророк Исая, 43 глава:
„И сега, така казва ГОСПОД, Създателят ти и Творецът ти: Не бой се, защото те изкупих, призовах те по име, ти си Мой. Когато минаваш през водите, Аз ще бъда с теб; и през реките — няма да те потопят. Когато ходиш през огъня, няма да се изгориш и пламъкът няма да те опали.“