Дълги години се оправдавах с проблемите в държавното устройство. Не, че не съм имал основания за това. Очевидно живеем в държава, в която все още малкият бизнес не е предмет на подкрепа, данъците лъжливо биват сочени като ниски, а стане ли нужда от защита и справедливост, ясна е работата…
Ето защо считах държавата за враг, поради което плащането на данъците винаги е било изпитание за мен. Като човек, занимаващ се с бизнес, нямаше как да избегна това тегло, но някак си през годините се разкъсвах от една страна да не бъда като престъпниците, а от друга да не съм като глупав наивник, който вярва, че държавата ще разпределя данъците справедливо.
От известно време обаче си мисля дали няма как да приложа принципите на отговорността и в този спектър? Дълги години призовавам хората да работят така, сякаш компанията е тяхна, но си дадох сметка, че аз нямам подобно отношение към държавата, която макар и фикция (както я нарича Фредерик Бастиа*) в крайна сметка в един смисъл е компанията, от която всички сме част. И се запитах – как ще се оправим, ако всеки чака първо да се наредят нещата и тогава да се включи? Кога ще имаме чисти улици, ако всеки си казва „Нека първо изчистят и после ще спра да хвърлям и аз“.
Истината, приятели, е, че всяка обществена промяна е започнала от някого. Малко по малко групата се е увеличавала и накрая реформацията е обзела цялото общество. В моя случай това означава да променя нагласата си спрямо данъците, т.е. да не гледам на тяхното плащане като на загуба, а точно обратното. Във вашия може да означава да шофирате по правилата. За друг може да бъде да не хвърля боклуци, за трети да не повишава тон, въпреки че всички го правят и т.н. и т.н.
Важното е да схванем, че ако искаме удовлетворение от своя живот, то това зависи ИЗЦЯЛО от нас. Дори да не може да променим сега и веднага всичко, което ни дразни, със сигурност може да променим нашата собствена нагласа и поведение.
В продължение на много години изследванията на психолозите установяват, че хората с вътрешен център на контрол чувстват, че напълно контролират живота си. Те се чувстват силни, уверени, способни да правят изводи от грешките си. Обикновено такива хора са оптимисти и мислят положително. Имат висока самооценка и съзнават, че дирижират съдбата си.
От друга страна, хората с външен център на контрол живеят с чувството, че са подложени на влиянието на външни фактори: например шефа им, неплатените сметки, брака им, проблемите през детството им, както и тяхното настоящо положение. Това води до неувереност, неуравновесеност, отлагане реализацията на своите намерения, тревожност, подозрителност, агресивност…
Както Брайън Трейси казва – „Съществува пряка връзка между степента на отговорност, която поемате, и степента на контрол, който осъзнавате, че притежавате. Колкото повече си казвате: „аз съм отговорен!”, толкова повече развивате вътрешния си център на контрол и започвате да се чувствате по-силни и уверени.“
Има също и пряка връзка между отговорност и щастие. Колкото повече поемаме отговорност, толкова по-щастливи се чувстваме. Трите фактора – отговорност, контрол и щастие – вървят ръка за ръка. Колкото повече отговорност поемаме, толкова повече чувстваме, че притежаваме воля за контрол. А колкото повече чувстваме, че притежаваме такава воля, толкова по-щастливи и уверени ставаме.
* Клод Фредерѝк Бастиа̀ е френски политически философ и публицист, един от теоретиците на либерализма (две от книгите му са издадени на български).