Обичайно дните около Рождество Христово са изпълнени с много ангажименти, семейни вечери, подаръци и често в тази суетня пропускаме смисъла на всичко.
В логотерапията разглеждаме смисъла като универсален, уникален и свръхсмисъл.
Съществуват 6 смислени универсалии – красивото, доброто, истинското, вярата, надежата и любовта. Без значение в коя култура и в кое време на човешката история човек се ражда, това са ценности, дълбоко вкоренени във всеки един от нас.
Свръхсмисъл постигаме тогава, когато живеем живот отдаден на другите, т.е. когато вместо да сме фокусирани върху НАШИЯ успех, се прицелваме в успеха на някой ДРУГ или в дадена кауза, която е свързана с позитивна промяна за всички.
Всеки човек рано или късно стига до въпроса – „Какъв е смисълът на всичко?“ Преди си мислих, че е най-трудно да открием своя свръхсмисъл, но с времето си давам сметка, че май по-голямата битка се пада в търсенето на т.нар. уникален смисъл – с други думи, да си отговорим на въпроса – „Кое е най-смисленото за мен СЕГА?“
За да илюстрирам това, ще си позволя да споделя една скорошна лична случка.
Декември месец се оказа изключително натоварен дори за моите представи за заетост. Това бе причина да отложа твърде много задачи и ангажименти, включително и това писмо, което пиша сега 😉 И тъкмо успях да си „изкопча“ 45 мин. преди поредния ангажимент, за да свърша една от тези важни задачи и в стаята влезе едно сладко усмихнато малко момиченце (малката ни дъщеря) и с увереност държеше „Не се сърди човече“ и каза „Тате, хайде да си играем!“
В този момент съвсем спонтанно затворих очи и се облегнах назад… Тя съвсем спокойно ме попита „Какво има тате?“ На което аз просто споделих реалната ситуация, за това колко „важни“ неща са ми се натрупали, на която тя просто отговори „Ами добре, тогава ще си играя самичка“… и просто седна до мен и хвърли зарчетата…
В този момент се сетих за една случка, в която затворник решил да отстъпи на друг правото да се види със семейството си на живо (а не през стъклото, както обикновено)… И си дадох сметка колко много хора си мечтаят за поне една игра със своето дете, а аз за малко да пропусна своя… уникален смисъл.
Слава Богу този път се усетих на време, но колко ли пъти правим точно обратното?
Завършвам, както обикновено, с призив за действие – както към мен, така и към всеки от вас – нека гонейки голямото „Нещо“ за бъдещето в живота си, да бъдем разумни и да не пропускаме големите неща в живота ни ДНЕС. Онази усмивка дадена на някой случаен минувач, онзи жест на помощ и подкрепа, когато самите ние имаме нужда от това или онази игра на „Не се сърди“, която никак не изглежда важна днес… Но може би ще промени историята на света УТРЕ?
Весели празници приятели и нека не забравяме, че смисълът на всичко може да се концентрира в едно име – името Исус Христос. Слава на Бога за това МАЛКО бебенце, родено преди повече от 2000 години, което осмисли живота на всеки от нас, показвайки ни НАЙ-ГОЛЕМИЯ смисъл…
„А от това, което казваме, ето що е смисълът: Ние имаме такъв първосвещеник, Който седна отдясно на престола на Величието в небесата…“
(Посланието на апостол Павел към евреите 8:1)