„Когато вършиш добро, ще ти припишат егоистични мотиви и задни мисли, въпреки това, прави добро…“
Майка Тереза
Кое е това, което кара човек да надскочи егоизма си? А дали наистина го надскача? Всъщност добро или зло е егоизмът?
Това са философски въпроси, които вълнуват мислещите хора от хилядолетия. Доминантно може да се каже, че днес свързваме егоизма с негативна величина. С хора, които се интересуват преди всичко само от себе си. Но от друга страна, когато даваме, не го ли правим и за себе си, освен за другите?
Ако допуснем да сме честни до край, може би ще си дадем сметка, че правейки добро за другите, на практика ние сме най-печелившите от него. В този смисъл нима е лошо правейки неща за другите, то да бъде полезно и за нас? Или дори да правим нещо добро за нас, което е добро и за другите?
В крайна всичко в този живот се свежда до мотивите на сърцата ни. Както мъдрецът е казал
„Повече от всичко друго що пазиш, пази сърцето си,
Защото от него са изворите на живота…“
Притчи 4:23
Ако човек реши да последва съвестта си, ако реши да повярва, че може да намери смисъла в своя живот, то тогава е въпрос на време той да го открие. Защото у всеки от нас е заложен копнежът към доброто, красивото, истинското, към вярата, надеждата и любовта. И всеки път, когато предприемем крачка в тази посока, то в огромни порции биваме заливани от щастието.
Но защо да давам, като досега никой на мен не ми е дал? Нерядко се чува този възглас. Но дали наистина е така? Ако чуваш птичките навън, ако успяваш да усетиш уханието на цветята, да видиш красивото небе, ако можеш да ходиш, да тичаш, да пееш, да четеш, нима това е малко? Ами ако простен ти е някой грях, ако някой спрял се е да те накаже, ако някой усмивка ти е дал? Нима това е малко? Но дори нищо от това да не е вярно, то тогава даден ти е възможно най-големия дар – възможността да обичаш първи, да подадеш ръката ти, да простиш дори и непростимото!
Защото, както Виктор Франкъл казва – смисълът е винаги извън нас. Или с други думи, нека се протегнем към другите и да оставим щастието само да ни открие. Когато спрем да го гоним като самоцел, когато спрем да мислим само за това, което нямаме и спрем да треперим да не загубим това, което имаме, току виж постигнем всичко което гоним.
Именно защото сме избрали тази ценностна система, в която правим добро, заради самото добро, то по един или друг начин неминуемо ще ни намери. Както някой беше казал – Бог винаги си плаща сметката 😉
„Във всичко ви показах, че така трудещи се трябва да помагате на немощните и да помните думите на Господа Исуса, как Той е казал: По-блажено е да дава човек, отколкото да приема.“
Деяния на апостолите 20:35